Преди няколко години животът на едно младо момче поело по волния път на бягането се преобръща. Мечтата се сгромолясва. Отива си усмивката, отива си свободата. Една неочаквана диагноза оставя завинаги обувките за бягане в шкафа и превръща познатите горски пътечки в недостижима цел.

Човешкият дух обаче крие неочаквани сили! Там някъде е пламъчето, което ни възражда като феникс от пепелта.

Оставяме ви да се потопите сами в разказа на Дамян Николов, който ще ви разкаже за пътя от състезанията, през болницата, та до днес, когато за трета година е сред главните инициатори и организатори на „Обиколка около Трявна“ –

„Здравейте! Казвам се Дамян и съм един от организаторите на събитието „Обиколка около Трявна“. Ще ви разкажа защо се захванах с това начинание.

Първото ми масово бягане беше на шега по време на първото издание на Трявна Ултра през 2015 година. Тогава избягах с лекота дистанцията от 3 км. След това останах да видя останалите състезатели от дистанцията 65 км. Много се въодушевих и се мотивирах да започна да бягам сериозно. Записах се за участие на следващото издание на Трявна Ултра 2016. Избрах си дистанция 21 км. Започнах да тренирам. Прочетох много мотивираща литература по темата. Беше трудно. Лека-полека увеличавах дистанцията, която бягах, и достигнах до 15 км, но 21 км бяха все още далеч. Настъпи и денят на състезанието. Сутринта, отивайки към старта срещнах много бегачи. Почувствах се част от тази общност, по някакъв начин по-специален от обикновено. Убеден бях, че да започна да бягам бе най-правилното решение в живота ми. С търпение финиширах в рамките на контролното време и получих първия си медал. Беше страхотно. Запознах се с много хора, което е и един от плюсовете на бягането. Това беше единственото състезание, на което отидох през онази година. Продължавах да бягам. Ставах все по-бърз и по-издръжлив. Нямаше студ, сняг, дъжд, слънце, ден, нощ. Бягах, когато можех. Най-любими ми бяха нощните бягания. Бях много мотивиран. Подготвях се и следващата година – 2017. Участвах на редица събития: Трявна Ултра, Лудогорски маратон, Трансграничен маратон Via Pontica, Черноморски маратон, Обиколка около Трявна. Въпреки положените усилия, не бях добър бегач. Винаги се движех сред последните участници, но все пак успях да завърша всичките състезания, на които се бях записал. Това ме мотивираше допълнително, а бягането и сливането с тази общност бяха истинско удоволствие.

В края на 2017 продължавах да бягам, но се появи болка в гърдите и гърба, както и задух. Не се чувствах добре. Отидох на лекар. Направиха ми снимка на белия дроб и се оказа, че имам пневмония. Спрях да бягам и взех да се лекувам. Въпреки терапията, не се чувствах добре. Усещах се изморен. В началото на 2018 г. започнах пак да бягам. Продължавах да не се чувствам добре. Отидох на лекар. Нова снимка. Пак пневмония. Пак антибиотици. След 2 седмици пак снимка, пак пневмония. Продължих лечението с антибиотици. Времето се стопли и започнах да бягам. Симптомите се задълбочиха. Въпреки дискомфорта, бягането ме теглеше и през това време се включих в Търново Ултра и завърших в рамките на контролното време. Започнах обаче да се притеснявам да не би да имам туберколоза. Отидох на специалист пулмолог. Той погледна снимките на предишните рентгенови изследвания и ми каза: „Момче, ти никога не си имал пневмония!“ Бях потресен. Вече половин година ме лекуват от пневмония! Никой не ми вярваше, че ми има нещо. Изпратиха ме за всеки случай на скенер. Скенерът излезе чист. Лекарят, който разчиташе скенера, дойде при мен и ми каза, че нищо ми няма. Аз бях убеден, че нещо не е наред. Разбрахме се да ми направи контрастен скенер. Резултатите бяха потресаващи. Оказа се, че имам аневризма на възходящата аорта и една увредена клапа. Аортата е най-големият кръвоносен съд в човешкия организъм. Спука ли се, умираш. Записах се на кардиолог чак след една седмица. Тогава имаше час. Явно не моят час.

Един ден преди посещението ми на кардиолог се събудих сутринта с болка в гърдите и силен задух. Извиках бърза помощ и ме взеха в болницата в Трявна. След това с линейка ме транспортираха в болницата в Габрово, а там установиха, че аневризмата е пред спукване и ме откараха по спешност в София. Веднага ми направиха отворена операция на сърцето. Смениха  клапата и част от аортата. Оказа се, че съм носител на рядко генетично заболяване, което се казва синдром на Марфан. Характерно за него е, че се увреждат сърцето и кръвоносните съдове в резултат на слабост на съединителната тъкан . Това се случи в началото на юли. Прибрах се 1 месец след това. От ден на ден се подобрявах, но ми бе забранена всякаква физическа активност…докато съм жив. Искаше ми се да продължа да бъда част от тази общност.

В началото на есента се свързах с един от организаторите на „Обиколка около Трявна“. Реших да участвам в организацията на събитието. Събраха се десетина човека. Със собствени средства направих магнитчета за сувенир от събитието. За добро или лошо, така започна моето участие като организатор в „Обиколка около Трявна“. Желанието ми днес е да покажа на всеки човек, болен или здрав, че има начин да бъде щастлив. Не се предавайте!

„Обиколка около Трявна“

е събитие с некомерсиален характер. Няма такса за участие. От миналата година има и подкрепителни пунктове, благодарение на дарители. По своята същност, обиколката е 24 км трейл бягане или колоездене. Няма състезателен и задължителен характер. Всеки участва на своя отговорност. Благодарение на спонсори и тази година ще има сувенир от събитието и подкрепителни пунктове. Моля, заповядайте на 10 октомври от 10.00 часа сутринта и станете част от приключението „Обиколка около Трявна“.

Линк към видео с Дамян Николов