На 18 януари (петък) от 19.00 до 21.00 ч. в бар Hipster във Велико Търново Нели Кирилова и Александър Христов смесиха поезия, фотография, музика в „Силуети върху силуети“. Публиката се наслади на непубликувани до момента техни стихове, както и стихотворения на български поети от времето на Комунизма (Георги Рупчев, Константин Павлов, Биньо Иванов, и др.)

Не ставаше въпрос обаче единствено за гласовете на двамата поети, а за смесването на различни форми на изкуството в една синкретична форма. В уютната атмосфера на бар Hipster бяха разпръснати фотографии и текстове с поеми на всички маси, така че публиката да се потопи в поезията на двамата творци още преди събитието да е започнало. Дори самото събитие бе по-различно от това, което човек очаква. Макар, че двамата поети присъстваха, те не четоха своите творения на живо. Стихотворенията бяха част от видео, в което бяха интегрирани образите на поетите, четящи стихове. Когато единият поет четеше, другият избираше изображенията, които да го допълват и обратното. На заден план можеше да се чуят Дебюси, Лист, но също така и някои свъвременни композитори.

Видеото предстои да бъде публикувано в бъдеще, така че желаещите ще имат възможност да го видят. Това е третата презентация, която авторите правят и първата, която реализират по този начин.

Основни теми в стиховете им са смърт, живот, любов, загуба, разстояние. Всички те бяха засегнати по меланхоличен и философски начин. Но винаги е по-добре да оставим поезията да говори сама, затова ви предоставяме възможност да се насладите на някои от творбите на Нели и Александър…

REFLECTIONS by Aleksandar Hristov

It's like a treehouse
Taken down
By common hands of fire
And there are branches
Of memory
Already burnt away
Flames open
The windows
To your unblossomed dream
So here
See how the structure
Of your childhood
Disintegrates

It’s like a wave
Pushing through
Your imaginary sandcastle
And you witness
The finality
The cliché of the unspoken
And the casualty
That is your hope
But you hold the staircases
With stubbornness
And you shout commands
To all the beaten knights
Of thoughts
Drowned in unfinished battles
In their own rivers
And the water
Leaves the dead pieces
Of your toyed youth
For you to bury

It’s like a jar
Filled with stagnant ashes
With stagnant sand
From that glassy summer
When the treehouse
Was burnt down
And the waves
Broke down your castle
Your fireproofed solidity
Your homelike innocence
It’s like a jar
Down on the ground
Down in your mind
Down
Mirroring your life

It’s like a mirror
Beneath your feet
Move and break it
Standing still
And trap yourself
In reflections –
When you cannot see
Anything but
What you cannot
Bring back to life
Anymore

Poems by Neli Kirilova

If he were not afraid of time,
today would be a day for kites
paper boats
letters in bottles,
humming an old song.
If time did not fly like a kite,
did not sail away like a boat,
did not stay in our hands like a letter
If time were not the melody
of our existence
in rhythm and in steps
we would have a day for this.

*****

Our time
slowly runs out
between the bars.
It falls on the sheets
of а children's book
to colour the black and white outlines.
The world is on the pages.
But why does every figure think
that it bears the cross and slowly
drowns in the cold tones.
As down, on the corner
of every page
some kind of Triboulet
plays with the globe
аnd smiles
at the Crusaders.

*****

Autumn, crumbling memories
like leaves fallen accidentally
on the palms of a wanderer.
The beauty will remain
briefly – pressed
by the fist,
silent,
collapsing
in its last season,
white to transparent:
it will leave.
And then we will need
to search for ports again,
where even
the sea continues its path.