Преди няколко дни – на 22 април отбелязахме Деня на Земята. За първи път този ден е отбелязан през далечната 1970 година, като през 1993 се чества вече и у нас. Идеята за този нерелигиозен празник тръгва от американския природозащитник г-н Джон Амкконъл, станал свидетел на тежко природно бедствие свързано със замърсяване на околната среда. В последствие, трогнат от група протестиращи студенти, той решава да накара хората да предприемат действия върху опазването на планетата чиста и здрава. И добре, че го е направил, защото събира повече от 500 милиона души съпричастни към тази кауза. Така до днес продължаваме да честваме тази дата.

Но дали всеки от нас осъзнава значението на този ден или той е просто един от многото, в които правим нещо различно, за да разнообразим и оцветим сивотата на деня си?

Всички митологии имат богиня на Земята, от която зависи реколтата и оцеляването. Въпреки, че животът на древните е бил прост и целесъобразен, те са искали предсмъртно прошка от природата. Те са оценявали и разбирали, че са удостоени с рядката възможност да живеят на едно прекрасно място, заобиколени от множество растителни и животински видове, някои от които служещи им за прехрана, подходящи места за създаванео на дом и така нататък. Всички тези предоставени им блага те са считали за дар – необикновен и безценен. Те да, но не и ние!
Колко от нас на практика се замислят, че са облагодетелствани да се нарекат ‘’жители на планетата Земя’’ ?

Връзката на човека с природата в наши дни е прекъсната.

Прекъсната е, защото всеки от нас се възприема като отделен от ‘’цялото’’. Счита придобивките си за най-голямото свое постижение – луксозните автомобили, скъпите козметики, парфюми, масла, дрехи и обувки от естествена растителна и животинска кожа, компютри, електроуреди, телевизори, интернет и много други.

Трагичен и ужасяващ е фактът, че безжалостно се изсичат така необходими за човечеството 50 годишни дървета, които автоматично се заменят от нови сгради. Потресаващо е потъпкването, изкореняването и кражбата на млади, засадени растения. Как е възможно да се унищожават единствените източници, които ни снабдяват с кислород, като изключим факта, че правят света наоколо едно по-красиво място.

Разглезени, самодоволни консуматори се опитват да разрушат Източника от който черпят.

На базата на целия този фалш и погром е смешно да се опитваме да живеем в синхрон с природата. Всичко това ни води до следния въпрос –загадка: Как, вместо да се оплакваме, че ‘’всичко‘’ е замърсено, отровено, опасно, канцерогенно и в недостиг, не се замислим защо това е така? И не само да се замислим и след това да продължим с изхвърлянето на боклук през балкона и масовото обезлесяване, а да пристъпим към бавна, но постепенна и сигурна промяна, която идва от НАС и за НАС. Не е трудно нито животозастрашаващо да вървим малко повече ходом, да спираме чешмата, докато си мием зъбите, да изключим електричеството в стая, в която не присъстваме в момента, да рециклираме старателно отпадъците си, да използваме по-малко торбички и пластмаси, да засаждаме растителност поне веднъж годишно. Това е само част, капка в безкрайния океан на планетата Земя, който с общи усилия и любов можем успешно да напълним.

Автор: Василена Ангелова

Чуйте и разговора по темата за Деня на земята в предаването „Пренареждане“ от 22 април с Водещи Полина Георгиева и Мария Хаджиева