В края на всяка зима специален ритуал, най-вероятно със славянски и тракийски корени, се провежда в България. Тази традиция датира от езическите времена още преди приемането на християнството през 864 г. На първо място какво е кукер?  Думата кукер има връзка с латинската дума cuculla, което означава качулка. Кукерите са известни също като чауши, бабугери, станчинари, дервиши, старци, сурати или джамалари.
Кукерството е традиционен български обичай, целящ да прогони злите духове, както и да донесе добра реколта, здраве, плодородие и щастие, така че всичко на полетата да може да се развива добре и реколтата да бъде богата. Ритуалът се изпълнява от костюмирани мъже с дървени или животински маски, големи камбани, хлопки, чанове навързани на колана и т.н. Костюмите са украсени с цветни конци, панделки, дантели и парчета от огледала и обикновено представляват животни като коне, мечки, кози, говеда. Някои маски имат две лица – От едната страна оптимистично лице с чип нос, а от другата песимистично лице с гърбав нос, символизираща съществуването на доброто и злото. Различните маски могат да имат челюсти, рога, опашки, клюнове. Костюмите трябва да бъдат колкото е възможно по-страшни. Голяма роля в обичая играе значението на цветовете: червеното представлява плодородието, слънцето – огън; черното е символ на Майката Земя, а бялото е водата и светлината. Кукерите обикновено носят космати палта. Всеки от тях има кожен колан през кръста и хлопки висящи от него, някои мъже носят дървени саби, метли, или други тежки инструменти в ръцете си. Много маски имат малки огледала по челото, които отразяват зли лица. Казва се, че когато дяволът вижда своето отражение в огледалото се плаши и бяга. Всеки „Кукер“ е отговорен за сътворяването на собствената си маска, нещо, което не е толкова лесен процес. Мъжете често се събират заедно, за да направят своите маски.
Действията, които кукерите извършват по време на ритуала имат различни тълкувания. Маскираните скачат, дрънкат със звънци, и правят шеги търкалят се на земята, за да получат сила от нея и да станат здрави. Камбаните, които изпълват въздуха със звуци се използват като защита от лоши магии. Обредните игри завършват с голям танц в центъра на селото. Танцът е с мистичен ритъм, звук и цвят и се основава на специални ритмични стъпки. По време на танца кукерите обикновено прошепват благословии за богатство. Традицията Кукери се извършва в цяла България, но един от най-известните фестивали е Сурва в град Перник, на запад от София. За първи път е организиран през 1966 г. а през 1985 г. получава статут на международна проява. Това е двудневен фестивал, и то се провежда в последните събота и неделя на месец януари. На фестивала присъстват около 5000 души от 90 различни маскарадни групи от България, Европа, Азия и Африка. 

Златка Пеева – секретар на Народно Читалище „Просвета 1935“ в село Глушник, общ. Сливен, сподели пред Радио Е-волюция, че кукерският празник в селото се чества с най- голям интерес от хората, а тъй като селото си няма годишен сбор, то този ден играе ролята на такъв. Ние бяхме свидетели, че много хора от селото, а и от съседни села бяха на общото веселие.

Някои мнения относно „Кукерската“ традиция:

„Според мен  Кукерството не трябва да бъде забравено, защото това е един чудесен начин да се запазят традициите ни, а докато всички се забавляват могат да научат и нещо повече за нашите корени.“
– Боби, куклен театър

„По време на Кукери Маските трябва да са по-плашещи, че да се прогонят дявола и злите сили“
– Служител в Регионален исторически музей Сливен

„Аз наистина не присъствам на тези видове тържества, защото те имат езически произход, а ние сме православни християни. Всеки празник като това стои срещу Библията.„
– Панайот Митев, кларинетист

„Звънът на камбаните и подскачането на участниците символизират оплождането на земята, за да бъде плодородна годината.“
– Добромир Йорданов, гайдар

Интервю с бай Станчо на 80 г. за кукерите в село Глушник, общ. Сливен by Radioevolution on Mixcloud