E-volution Media

From the blog

Някои не толкова известни факти около датата 3 март

Националният празник на България в чест на освобождението ни от турско владичество през 1878 г., се бележи официално на 3 март – нов стил с подписването на Санстефанския мирен договор. Предоставена е много информация за предшестващите събития около освобождението като например за Априлското въстание, Шипченската епопея и Руско-турската война, но малко се пише за фактите около самата дата и подписването на мирния договор. Тази дата отбелязва „новото“ начало за България, възраждането и стремежът за доближаване до европейските държави. Софроний Врачански е написал в ръкописите си : „… и ние българите да бъдем като другите европейски народи“ , а Васил Левски-Апостола на свободата, седящ в основата на Априлското въстание пише в своя дневник : „Братя възобновлението на нашата славна преди държава, отърването ни от проклети агаряни, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество Българско, най-после да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили. Като е тъй,вам подлежи да се покажете достойни, верни и неустрашими във всяко отношение.“  Ето,че стремежът не само за независимост, но и за присъединяване към европейското е наличен в целите на великите български будители и национални герои.

Има някои, не толкова известни факти за този ден като например това, че на тази дата се отбелязват 2 събития, а именно Освобождението на България и възкачването на Цар Освободител на престола. Император Александър II се възкачва на престола на 3-ти март 1855 г. В знак на уважение руската дипломация решава да „подари“ именно тази дата на императора за отбелязване на освобождението ни.

Друг факт е, че предварителният план на руското командване за войната срещу Турция е разработен от ген. Николай Обручев (1830-1904), който е представител на по-младото поколение висши офицери, подкрепящи реформите на император Александър. През лятото на 1876 г. по поръчение на военния министър ген. Обручев изготвя 4 записки до императора, в които обосновава основните идеи за една бъдеща война с Турция.

Важна част за освободителните битки на България е самарското знаме, което символизира морална подкрепа на българските опълченци към българския народ и борбата им . То е направено по инициатива на жителите на гр. Самара и е връчено на българското опълчение на специална церемония на 6 май 1877 г. на ген. Столетов, който първи го издига.

Капитан Петко Войвода  е един от многото български войводи, действали в тила на турската армия и дали принос за окончателна победа над Високата порта. Дружината на Петко Войвода успява да потуши метежа на английския наемник Сенклер за обособяването на Родопите като самостоятелна област извън пределите на бъдещето българско княжество. В знак на благодарност за оказаната помощ руското правителство награждава Петко Киряков с офицерски чин- капитан.

Друг не толкова неизвестен факт, но болезнен за България е пренебрежението от страна на великите сили към нас по време на Берлинския конгрес. Любопитно е да се отбележи, че екзарх Антим (свален от поста си и заточен в Мала Азия по решение на Високата порта още на 14 април 1877 г.) още преди началото на конгреса отправя молба към руското правителство за изпращане в Берлин и на български делегат, но лично канцлерът княз Горчаков отхвърля тази молба, поради което в германската столица има представители на Румъния, Гърция, Черна гора и Сърбия. Така България остава без представител на този съдбоносен конгрес, а това неминуемо означава подялба на България и нейното разпокъсване.

 Полина Георгиева – ГПЗЕ „Захари Стоянов“ гр. Сливен

Чуйте и разговора по темата „Възможен ли е трети март без чужда намеса“ с Николай Тодоров – Полковник от запаса и Председател на Областния съвет на Сливен на съюза на ветераните в България

Вашият коментар

И бъди в час с това, което се случва

European Union Съфинансирано от
Европейския корпус за солидарност
на Европейския съюз

Grab our radio station in your pocket!

+