От известно време в главата ми се върти идея за връщане към селото – чистият въздух, зелената среда, земята, близките отношения с хората. Там на едно такова място да създадеш малка общност от хора с общи интереси основани на споделянето, взаимопомощта, обичта и уважението към природата, в стремежа си да живеят една степен по-примитивно, но много по-изчистено. Изчистено от шумовете, напрежението, стреса, голямата скорост на днешния ден, която всъщност те понася към едно ежедневие, в което не усещаш как се изнизват дни, месеци, години. Живот на скорост, в който въпросът за смисъла остава на заден план – съзнателно или несъзнателно бягайки от него. А дори и да бъде задаван, то отговорът мигновено се изплъзва между пръстите ни.

В живота на село същият въпрос стои, но там като че ли „кръгът на нашата завършеност“ е по-вероятно да се затвори за по-дълго време и да се почувстваме пълни личности. Определено не съм първия, да не говорим за единствения, на който му е минало всичко това през главата – просто етапите на осъзнаването на даден човек идват в определен за него момент.

Част от идеята видях реализирана по време на участието ми в Международна партньорска среща в село Латиновац, Хърватска.

От 22 до 27 май в Еко Център Латиновац – село в източната част на Хърватска, близо до границата с Босна, се проведе Международна партньорска среща, която събра 17 участници от различни европейски държави. Общото между участниците бе, че всички споделят интереси в областта на доброволчеството, пермакултурата, общностния начин на живот, неформалното образование. В рамките на тези дни се обмениха добри практики в работата по международни доброволчески проекти по програма „Еразъм +“, пермакултурното земеделие, научихме повече за живота в отдалечените от цивилизацията селски райони и това как пет млади хора са казали СТОП на живота в града, за да живеят по-спокойно и близо до природата.

Историята на въпросния център, който се намира в селото Латиновац, наброяващо цели 55 души, под една или друга форма стартира през 1995 година като летни лагери за мир. Естествено това е периода на балканските войни и разпада на бивша Югославия. Тези лагери канят младежи от бивша Югославия да работят заедно на семинари, обучения, проекти и дейности, които изграждат осведоменост, доверие, комуникативни умения и трайни приятелства. Повече за историята на този кампус може да се прочете тук: http://ekocentarlatinovac.hr/en/about-us/history-of-ecl

Еко център Латиновац в сегашния си вид съществува от 2014 година,

като в основата в момента са няколко млади хора, които са решили да загърбят големия град и динамичния живот, за да се върнат на село. Центърът работи активно по доброволчески проекти по програмата за образование, обучение, младеж и спорт на Европейската комисия „Еразъм +“. Благодарение на работата си с доброволци от други държави еко центъра е увеличил, макар и с малко, популацията на селото с млади хора, които са останали да живеят в селото след приключване на своите проекти. Цели двама души от Испания и Португалия са намерили любовта си в Латиновац по време на изпълнението на своите проекти, а се говори се, че в Латиновац задължително се влюбваш.

Еко центъра си има собствен вестник, а част от бъдещите му планове са да достигне до повече млади хора от региона чрез организиране на събития и фестивал. Нова идея, която се роди по време на международната среща, е да се направи радио студио в партньорство с местни училища и радио станции, където младите хора ще могат да придобият опит в областта на журналистиката, а в ефира ще се споделят идеи за проекти и инициативи, свързани с работата по „Еразъм+“. Радио Е-волюция с интерес и удоволствие ще следи и помага за развитието на пространството, като с нетърпение ще очакваме реализацията на съвместни проекти и идеи.

Повече снимки от срещата можете да видите в галерията: https://e-volutionradio.com/en/gallery/eco-centar-latinovac-croatia/

По време на срещата се роди и песен във връзка с подготовката и работата по доброволчески проекти: