Първоначално публикуван в Cowboys from space, блог на Mat Supertramp – доброволец в Radio E-volution.

Йелена Зафирович е сръбско момиче от Митровица, Косово. Тя обича да рисува, но голямата й любов е музиката, особено писането на текстове. След опита си в Митровица Рок Училище тя решава да стане артист в звукозаписна компания, изправена пред местната музикална сцена и споделяне на своята музика онлайн. През тази седмици тя записа първия си солов албум, чиито демота може да чуете  ТУК или в края на публикацията. Ето какво ни споделя тя за себе си и житейските си търсения:

Доколкото си спомням винаги в живота си съм се занимавала с музика и рисуване,

но музиката винаги ми се струваше по-важна. Интересите ми са много разнообразни и не съм се ограничавала, когато става въпрос за начин на изразяване, но след като намерих музиката, разбрах, че това е моето нещо. Първата китара получих от баща си, когато все още бях в музикалната гимназия. Тогава нямах представа как се свири на китара и макар да мислех да започна с частни уроци или книги, в крайна сметка се насочих към интернет и най-вече видео клипове в YouTube.

Не съм изключително напреднала със свиренето на китара, тъй като основният инструмент е гласът ми, но тя ми помага при композирането на песни. Започнах да пиша песни в съвсем млада възраст и открих, че това ми помага да се справя с негативните емоции и  ежедневните борби. Понеже нямах най-добри приятели в училище (бях аутсайдера), то песните ми се превърнаха в моя начин на бягство от всичко, което не беше наред.

Някои от първите ми оригинални песни „оживяха“,

когато започнах да посещавам рок училище „Митровица“ през 2008 г. Започнах като певец на пънк и рокенрол парчета, а в края на краищата исках да създам момичешка пънк група. Това стана реалност благодарение на един от бившите ми учители по барабани, които ме бутаха от самото начало напред. С негова помощ намерих две момичета, които да свирят на бас и барабани. Аз започнах да свиря на  електрическа китара в групата, като същевременно пеех и пишех песни. Оттогава съм записала няколко оригинални песни, свирили сме на местни концерти, както и в Скопие, Македония и Тилбург, Холандия.

Групата дойде и си отиде, а аз се запознах с толкова много хора и музиканти чрез тези преживявания. Научих се да свиря и пея в различни музикални жанрове, което беше страхотно, но  все пак моята първоначална цел бе да запиша и издам албум, с помощта на който музиката ми да стигне до повече хора. Възможностите ми за това обаче бяха ограничени, тъй като животът в моя град е труден, а към изкуството и културата се подхожда по-скоро с недоверие.

Финансовото положение,

с което трябваше да се справям (както и повечето хора тук) бе изключително трудно, а опцията да платя за професионално студио, група и всичко останало – немислима. Добрата страна бе, че можех да споделям музиката си онлайн, благодарение на което се свързах с различни непознати хора, които познават добре музикалните жанрове. Всеки един положителен коментар ме вдъхновяваше да се справям по-добре следващия път, а високия брой на харесванията и коментарите ми помогна да осъзная, че вече не правя нещата само за себе си. Постепенно освен в YouTube започнах да качвам и споделям песните си в други уеб сайтове и форуми.

На местно ниво хората започнаха да обръщат повече внимание на мен като соло изпълнител. Често бях гост в една

от местните телевизии, благодарение на което започнах да получавам покани да свиря в някои местни барове. Знаех, че ще трябва да се адаптирам и да работя повече върху популярни песни, но приех това като предизвикателство и възможност да покажа своята универсалност в музиката. Свирих песни на The Ramones, The Weeknd, Lana Del Rey, Metallica, а положителната обратна връзка от местните жители ме караше да се чувствам добре, както и заплащането, което получавах за изпълненията. На фона на цялата финансова

нестабилност това бе нещо много добро за мен. Мое задължение бе да актуализирам парчетата и винаги да поднасям нещо ново.

Ядрото на местната музикална сцена

обаче се състои предимно от групи, които изпълняват най-вече бивши югославски песни. Независимо каква музика хората от местната общност слушат в къщи, то партито е място на стария югославски рок. Това постепенно леко ме откъсна от клубната сцена и ме върна към първоначалната ми идея – правене и записване на авторска музика.

В един момент реших да събера всичко, което съм научила и да създам нещо ново напълно сама с ресурсите, с които разполагам. Знам, че няма да е толкова шлифовано и професионално, колкото, ако имам екип, който да ме подкрепи, но с новото оборудване, което постепенно събрах, започнах работа по цялостното завършване на визията на моя първи албум. Имам доста подготвени песни, които чувствам, че трябва да издам, а независимо какво ще се случи след това, ще знам, че за момента съм дала най-доброто от себе си, а все някой ще го оцени.

Прослушайте част от песните от албума по-долу: